Андрей Хадживасилев

Сигурно често си казвате - това може да се случи само във филм. Повечето пъти “магията“ на киното/телевизията е не само в сценария. Всички знаем, че когато снимаме стара мебел, то тя ще изглежда като чисто нова. А с подходящото осветление, сценични ефекти и тн. може да изглежда дори зашеметяващо нова и лъскава. В общи лини така се случва с всичко пред камерата. В снимачният екип има хора за всичко: гримьор, който подмладява с 10 години; пиротехник, който ще запали нещо със студен пламък; продуктови дизайнери и стилисти, които ще направят кафето с перфектната гъстота и пяна, макар в чашата да има всичко друго, но не и кафе. В общи линии нищо не е както в реалния свят, затова не трябва винаги да се доверявате напълно на това, което виждате на екрана!

Подбрал съм два интересни клипа, които ще ви въведат в част от тайните на илюзията кино. Във видео 1 може да изгледате колко време и старание отнема заснемането на един 15 секундов рекламен спот за да изглежда пицата толкова вкусна и сочна (дори закована за масата). Видео 2 ще ви разкрие много интересен сценичен ефект използван в много филми и клипове, включително и във „Властелинът на пръстените“. Така Гандалф и останалите персонажи изглеждат по-едри спрямо малките хобити.

Както виждате „измамата“ не винаги се крие задължително в компютърни ефекти и зелени екрани. Сега може да си дадете сметка защо един филм се прави година или дори много повече.

И е много вярно, но аз се преборих най-сетне с лицемерието, завистта, интригите, корупцията и се дипломирах! Да се пречи на хората с потенциал в България е нещо нормално. И това за жалост е не само практика в Нов български университет. Въпреки, че имах готова дипломна работа, бях взел всички изпити с отличие и имах цели 300 кредита, много повече от нужните 240 за степен бакалавър, дипломирането ми се проточи цяла вечност. А когато най-сетне беше определена дата, никой не си направи труда да ме информира за нея. Нямах и възможност да прочета рецензията си преди защитата, което е право на студента. Въобще през изминалите 4-5 години се трупаха много негативи по време на образованието ми в НБУ. Разбира се, не мога да скрия, че имаше и хубави моменти и достойни преподаватели, но за жалост те бяха твърде малко на фона на лошите.

Досега провеждах няколко семинара в НБУ като гост лектор (Тенденции и развитие на Интернет рекламата; Видео онлайн и вирусен маркетинг) за магистри и за бакалаври, но вече надали ще имам желание това да се случи отново. Днес, в мое лице Нов български университет загуби завинаги един дипломиран режисьор, който ще си спомня със съжаление, че е негов възпитаник. И това го пише награденият от Ректора на НБУ - „Най-добър студент“ за 2008г., единственият дипломиран от випуск 2008г. програма „Визуални изкуства“, модул „Кино и телевизия“. Надявам се и не последният, успех колеги!

Не мислите ли, че детските филми и анимации стават все по-безумни? Дали защото вече идеите отдавна са се изчерпали или просто ценностната система на поколенията се е изменила. Не знам каква е причината, но следната DVD обложка буквално ме потресе – „Мини-мускули фитнес приключения“. Явно е време да комплексираме децата за външния им вид от най-крехка възраст. После защо момичетата още малки се гримират и издокарват все едно училището им е на магистралата. Не знам какво е съдържанието на въпросното филмче, но заглавието е направо фрапиращо. Силно се надявам да не е анимационна фитнес програма и да не се стига до 6 годишни деца културисти!

По мое наблюдение като цяло детските филмчета са станали много глупави, лишени от смисъл и поука. Няма ги елементите за приятелството, да сме добри и да си помагаме. Сред анимационните фаворити от детските ми години бяха „Плодчетата“. Или „Капитан Планета и Планетяните“, които пазеха Земята и природата чиста. А кои са вашите любими филмчета от детските години?

За жалост и тази година български филм не се добра поне до номинациите, та засега нямаме повод дори да мечтаем за статуетка. Все пак не може да не отбележим напредъка, който постигнахме с класирането до „полуфинал“ на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Като краен резултат поне се засили интересът към родното кино. Надявам се това скоро да подскаже на продуцентите, че на БГ филмите им липсва реклама и подход към поднасянето им към зрителите. А можеби са се досетили вече и не случайно например фолк звездата Андреа участва в няколко кадъра на предстоящата лента „Мисия Лондон“. Но да се върнем към Оскарите.

С най-много номинации в 82-то издание на Оскарите е разбира се „Avatar“ – цели 9, включително за най-добър режисьор и най-добър филм. Също с 9 номинации е и лентата „The Hurt Locker“. Интересното е, че тази година номинациите в категорията за най-добър филм ще са 10, вместо 5 – по стара традиция на Академията.

Междувременно Аватар е все още на върха на седмичните бокс офис класации по гледаемост, а и вече прехвърли славните 2 млрд. долара в световната листа за всички времена. Пълен списък с тазгодишните номинации за Оскар може да видите в официалната страница на Академията – ТУК.

Или поне няма официална информация да е загинал в автонобилна катастрофа или в друг вид инцидент! Този мой странен пост е в резултат на лавина статии за гибелта на  Johnny Depp. По мое проучване фалшивата публикация тръгнала от сайт с наподобяващ дизайн на CNN, който обаче няма нищо общо с адрес домейна www.cnn.com!

Чудя се обаче, дали това не е поредният ПР трик например за предстоящия филм на Тим Бъртън – „Алиса в Страната на чудесата“ с Джони Деп в ролята на Шапкаря.

Преди време бях чел статия, която коментираше влиянието на медицинските тв. сериали върху хората. Оказва се, че „др. Хаус“, “Спешно отделение“ и всички подобни създават грешно впечатление и празни надежди в хората и особено в болните. Супергероите в бели престилки постигат чудеса за отрицателно време, обще взето както се казва – като на кино. Запитах се обаче, дали чудака др. Хаус влиае така негативно и на българските зрители. По-скоро май не, защото българинът вече се е примирил, че ако се разболее само Бог може да му помогне, дори и да не е вярващ.

Ако имате късмет и Джи-пито ви случайно има талон за изследване и преглед при специалист, много възможно е например ренгенът да не работи, а скенерът да е още нов и фирмата с гаранцията да не го е пуснала в експлоатация. Или да ви запишат за изследване след 1 месец (дано доживеете толкова). В крайна сметка сте принудени да си платите на частен преглед, но и това не е гаранция за лек! След като обиколите 3-4 лекаря дори в най-голямата и модерна болница в София е възможно да се окажете „напълно здрави“ и по-леки с 200-300 лв. И се чудя за какво плащаме и за осигуровки, и за частни прегледи като резултат няма? Просто в българското здравеопазване цари ХАОС, лекарите са се превърнали в продавачи в плод и зеленчука, мислят само за пари. Е може би има 2-3% добри специалисти, които още служат на Хипократовата клетва, но за жалост аз не съм попадал на тях.

Ако някой колега заснеме чисто документално малко кадри от обикновена болница в Америка или в Европа, сигурно на нас българите ще ни изглежда като тв. сериал. Остава ни просто да се молим да сме здрави и да гледаме лекарите как би трябвало да изглеждат и да работят само по телевизията. Може би затова БНТ засне след 10 години пауза нов сезон на „Клиника на третия етаж“, чиято първа серия е иминно днес.

Разтърсих се из Мрежата за колекция сурвакарски стихчета. Странно, но не открих много. Предимно класическите версии. Затова реших да ви поздравя по случай настъпването на новата 2010 година с един по-модерен вариант:

Сурва весела година,
до година до амина.
Калкото снежец се рони,
толкова ябълки по клони.
Да са весели децата,
мир да има по земята.
Сурва, весела на всички,
здрави, умни и добрички!

А ето и част от едно по-хард пожелание, според зависи кого ще сурвакате:

Шибай пръчко не жали,
та макар и да боли.
Шибай здраво пожелай
мир на родния ни край!

Когато поезията и видеото се срещнат – резултатът е много силен. Ето и въпросният „Момент“, който спря дъха ми. Произведението е писано за видеореклама на Лексус, която е сравнително старичка, но все още актуална. Може да гледате видеото от ТУК.

Moments by Glen Hunt

A Moment If You Please
Moments Can Be Short
Moments Can Be Long

There Are Moments Of Joy
Moments Of Sorrow
Moments Of Passion

Moments You’ll Never Forget
Moments You’ve Already Forgotten
Moments You Didn’t Get

There Are Awkward Moments
Senior Moments
Moments Of Truth
And Momentary Lapses In Judgment

People Who Ask For A Moment
Share A Moment
I Need A Moment
You Got A Moment?

Wait A Moment
You Can Take A Moment
Make A Moment
Spoil A Moment

And If All The Stars Line In The Right Moment,
That Moment Can Be Perfect

Moments Can Define You
Moments Can Delight You
And Moments Can Change Your Life

Here’s To The Moment
And Squeezing All You Can
Out Of Every Last Single One Of Them

Няма начин да не сте се питали хиляди пъти, докато цъкате с дистанцинното - защо българските телевизии са толкова скучни и глупави. Ако не дай си Боже човек няма кабелна/цифрова телевизия и разчита само на ефирните канали, то той е обречен предимно на реалити формати и сапунки. Да не забравяме и женските блокове, които в последно време станаха също голям хит.

За жалост причина за „разнообразната тв. програма“ са рейтингите, а не умствено отклонение на програмните директори в телевизиите. Основен фактор за определяне на рейтинга на телевизиите (пийпълметрията) в България са пенсионерите. Те са основната тв. аудитория. Жалко, но факт! Затова ако нещо е по-динамично и нестандартно, просто не се харесва на по-възрастните хора – има нисък рейтинг и пада от ефир. И докато рекламодателите залагат на количество, а не на качество, като гледат предимно и единствено цифрите да са по-големи, то децата ни ще разиграват сцени от турски сериали, вместо класически пиеси и приказки.

Друг проблем е обърканата ни държава и медиен пазар. Много често у нас продуцентите на тв. предавания трябва да плащат на телевизиите за ефирно време, а не обратното. Имаме многобройни проблеми в законодателството като например липсата на облекчения за спонсорство. Също така по закон детски предавания нямат право да бъдат спонсорирани и прекъсвани за реклама. При това положение е съвсем нормално да сме заляти от женски блокове и нито един детски. Не случайно японските анимации се оказват далеч по-интересни или по-скоро по-евтин и лесен начин за пълнене на ефира.

Хора и идеи за по-разнообразна и интересна тв. програма много. Но на този етап просто ни липсва техническа възможност да се случи раздвижване. Надявам се това няма да е вечно. Затова цъкайте с дистанционното по чуждите канали и не спирайте да се надявате тайничко, че нещата ще се променят все някога!

Ето и първата ми блог публикация в първият ми блог. Въпреки, че съм запален фен и про-потребител на интернет, не може да се каже, че харесвам блоговете.  Но все пак дойде и моето време.

Не очаквайте големи шедьоври и прекалено задълбочени мисли, имам си все пак филми и клипове за правене. Засега си обещавам да пиша не чак толкова често, но на интересни теми. Ще се постарая освен лични драми и вълнения да вмествам любопитни неща от родната и световна тв. и кино сцена.