Защо БГ преподавателите не подкрепят успеха на студентите си?
Няма начин вече да не знаете коя е Мария Бакалова, за участието й в „Борат 2“ и номинацията й за Златен Глобус. Много вероятно е също да сте чули за противоречивите коментари, които нейният преподавател проф. Иван Добчев отправи във връзка с успешната й филмова роля в Холивуд. За мен обаче тези неща отдавна не са новина!

Радвам се, че познавам Мария отдавна и съм споделял с нея много прекрасни творчески моменти свързани с изявите й на сцената и екрана, снимали сме заедно. Затова не съм изненадан от успеха й. Тя е талантлива и целеустремена, непрекъснато ми повтаряше „искам работа“, а аз на нея „искам почивка от работата“. Не ме изненада също и от отношението, което получи от професора си, тъй като и аз съм го изпитвал на свой гръб. Не знам защо голяма част от преподавателите не могат да се зарадват за успехите на своите студенти, въпреки логично са допринесли поне малко и те за тях. Това не е само в НАТФИЗ, но и в НБУ, а предполагам и в други учебни заведения за жалост.
Първият ми голям филмов проект реализирах още в студентските си години за бакалавър по филмова и тв. режисура в НБУ. Това беше документалният филм „Паркур – начин на живот“ през 2007г. Още на ниво идея споделих с колегите си, че трябва да направим нещо по-мащабно за публиката, а не само за университета. Те ме гледаха леко скептично, но пък ни се получи. Направихме филм за нещо ново и интересно, вълнуващо младите. А Дейвид Гета и Мадона удариха рамо с музикалните си хитове „Love don’t let me go“ и „Jump“ в точното време, което направи темата фрийрън и паркур много модерна. Някои преподаватели се радваха и ни подкрепяха, но други направо сериозно завидяха и дори почнаха да пречат! Филмът дори не беше допуснат до университетския филмов фестивал в аулата, защото бил „твърде комерсиален“ и „неотговарял на формата“.
Това, че ме лишиха от възможността да покажа първото си филмово творение пред колегите ми само ме амбицира повече. Организирах собствена премиера в кино Одеон. Почти всички медии отразиха лентата и събитието, което наложи не една, а цели три последователни прожекции на филма, за да го видят всички желаещи пред киното. Имаше и правостоящи, а салонът на Одеон беше много по-голям преди реновирането му. По-късно филмът излезе на DVD в тираж 40 000 бр. със списание „Хай Клуб“, също беше излъчен по Нова телевизия с близо 1 милион зрители.
За постигнатите успехи тогавашният ректор на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов ме отличи с годишната си награда „Най-добър студент на годината“. Благодарение на този филм и опит се гмурнах директно в дълбокото, знаейки какво ме очаква и занапред. Създадох филмовата си компания Revive Vision и днес съм независим филмов режисьор и продуцент. Въпросните преподаватели активно ми пречиха до дипломирането, а някои се помъчиха да помрачат и магистратурата ми, но не им се получи. Всичко това ме направи по-силен и амбициозен. И както в киното – на края доброто винаги побеждава!
Tags: revive vision, Андрей Хадживасилев, Борат 2, документален филм, Златен Глобус, Мария Бакалова, НАТФИЗ, НБУ, паркур, паркур начин на живот, премиера, продуцент, проф. Иван Добчев, режиьор, ривайв вижън, филм, филмов проект, Холивуд
четвъртък, февруари 25th, 2021 at 10:57 • бг, лични, професионални, филми • RSS 2.0 feed Both comments and pings are currently closed.