Хората казват: в НБУ лесно се влиза, трудно се излиза
И е много вярно, но аз се преборих най-сетне с лицемерието, завистта, интригите, корупцията и се дипломирах! Да се пречи на хората с потенциал в България е нещо нормално. И това за жалост е не само практика в Нов български университет. Въпреки, че имах готова дипломна работа, бях взел всички изпити с отличие и имах цели 300 кредита, много повече от нужните 240 за степен бакалавър, дипломирането ми се проточи цяла вечност. А когато най-сетне беше определена дата, никой не си направи труда да ме информира за нея. Нямах и възможност да прочета рецензията си преди защитата, което е право на студента. Въобще през изминалите 4-5 години се трупаха много негативи по време на образованието ми в НБУ. Разбира се, не мога да скрия, че имаше и хубави моменти и достойни преподаватели, но за жалост те бяха твърде малко на фона на лошите.
Досега провеждах няколко семинара в НБУ като гост лектор (Тенденции и развитие на Интернет рекламата; Видео онлайн и вирусен маркетинг) за магистри и за бакалаври, но вече надали ще имам желание това да се случи отново. Днес, в мое лице Нов български университет загуби завинаги един дипломиран режисьор, който ще си спомня със съжаление, че е негов възпитаник. И това го пише награденият от Ректора на НБУ - “Най-добър студент” за 2008г., единственият дипломиран от випуск 2008г. програма “Визуални изкуства”, модул “Кино и телевизия”. Надявам се и не последният, успех колеги!
Tags: бакалавър, Визуални изкуства, дипломиране, Кино и телевизия, НБУ, Нов български университет
четвъртък, май 27th, 2010 at 13:42 • бг, лични, разни • RSS 2.0 feed • leave a response or trackback
Анди, много си лют, нетипично за теб. Ядосали са те много, значи.
5 години стискам зъби… сега вече имам свобода да си развържа езика, мога и още по люто даже!