RSS

Posts Tagged ‘паркур’

Защо БГ преподавателите не подкрепят успеха на студентите си?

четвъртък, февруари 25th, 2021

Няма начин вече да не знаете коя е Мария Бакалова, за участието й в „Борат 2“ и номинацията й за Златен Глобус. Много вероятно е също да сте чули за противоречивите коментари, които нейният преподавател проф. Иван Добчев отправи във връзка с успешната й филмова роля в Холивуд. За мен обаче тези неща отдавна не са новина!

Андрей Хадживасилев и Мария Бакалова
Андрей Хадживасилев и Мария Бакалова

Радвам се, че познавам Мария отдавна и съм споделял с нея много прекрасни творчески моменти свързани с изявите й на сцената и екрана, снимали сме заедно. Затова не съм изненадан от успеха й. Тя е талантлива и целеустремена, непрекъснато ми повтаряше „искам работа“, а аз на нея „искам почивка от работата“. Не ме изненада също и от отношението, което получи от професора си, тъй като и аз съм го изпитвал на свой гръб. Не знам защо голяма част от преподавателите не могат да се зарадват за успехите на своите студенти, въпреки логично са допринесли поне малко и те за тях. Това не е само в НАТФИЗ, но и в НБУ, а предполагам и в други учебни заведения за жалост.

Паркур – начин на живот

Първият ми голям филмов проект реализирах още в студентските си години за бакалавър по филмова и тв. режисура в НБУ. Това беше документалният филм „Паркур – начин на живот“ през 2007г. Още на ниво идея споделих с колегите си, че трябва да направим нещо по-мащабно за публиката, а не само за университета. Те ме гледаха леко скептично, но пък ни се получи. Направихме филм за нещо ново и интересно, вълнуващо младите. А Дейвид Гета и Мадона удариха рамо с музикалните си хитове „Love don’t let me go“ и „Jump“ в точното време, което направи темата фрийрън и паркур много модерна. Някои преподаватели се радваха и ни подкрепяха, но други направо сериозно завидяха и дори почнаха да пречат! Филмът дори не беше допуснат до университетския филмов фестивал в аулата, защото бил „твърде комерсиален“ и „неотговарял на формата“.

Това, че ме лишиха от възможността да покажа първото си филмово творение пред колегите ми само ме амбицира повече. Организирах собствена премиера в кино Одеон. Почти всички медии отразиха лентата и събитието, което наложи не една, а цели три последователни прожекции на филма, за да го видят всички желаещи пред киното. Имаше и правостоящи, а салонът на Одеон беше много по-голям преди реновирането му. По-късно филмът излезе на DVD в тираж 40 000 бр. със списание „Хай Клуб“, също беше излъчен по Нова телевизия с близо 1 милион зрители.

ректорът на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов и Андрей Хадживасилев

За постигнатите успехи тогавашният ректор на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов ме отличи с годишната си награда „Най-добър студент на годината“. Благодарение на този филм и опит се гмурнах директно в дълбокото, знаейки какво ме очаква и занапред. Създадох филмовата си компания Revive Vision и днес съм независим филмов режисьор и продуцент. Въпросните преподаватели активно ми пречиха до дипломирането, а някои се помъчиха да помрачат и магистратурата ми, но не им се получи. Всичко това ме направи по-силен и амбициозен. И както в киното – на края доброто винаги побеждава!

На гости в AUBG Documentary Movie Club

неделя, септември 23rd, 2012

В началото на изминалата седмица получих много интересна покана от „Американският университет“ в Благоевград, да посетя като гост Клуба по документално кино и да прожектирам дебютния си филм „Паркур – начин на живот“. Отначало мислех, че някой си прави майтам, но се оказа, че нещата са реални и то на много серизно и професионално ниво. От както американската документалистка Melody Gilbert се присъединява към преподавателския колектив на AUBG, младите журналисти започват да се занимават и с кино. Аз и моят филм бяхме открити онлайн съвсем случайно от Мария Кръстева, която се занимава с Клуба по документално кино и със собствен интернет проект interesi.net (където скоро ще се появи интервю с моя милост). Ето защо доброто присъствие в мрежата е толкова важно и наложително ако искаме да имаме добър професионален имидж.

Винаги съм харесвал срещите с по-млади бъдещи колеги (не случайно съм водел множество лекции и семинари в различни универитети), затова веднага приех поканата и се озовах в Благоевград. Бях много топло посрещнат. Визитата ми започна с кратка обиколка на университета и опознавателен кафе разговор, след което преминахме към прожекцията. Оказва се, че макар и нискобюджетен студентски проект филмът за Паркур е интересен и след повече от 5 години. Студенитете гледаха с интерес, след което имаха възможност да ми задават въпроси и да видят някои от последните ми музикални клипове. Посланието ми към тях за успех беше да мислят мащабно, като всеки следващ проект трябва да е по-труден и най-вече да промотират работата си на всяко възможно място (онлайн и офлайн).

Гостуването ми беше придружено от много публикации в Twitter и Facebook, както и в различни сайтове, което веднага показва колко динамично и модерно място за образование е Американският университет. Ето и една от статиите от където ползвах снимки „Паркур и  създаването на филми – Начин на живот“

В блога си писах още за паркур – ТУК

В живота няма граници, има само препятствия

сряда, март 10th, 2010

Много хубава и вярна мисъл! Това гласеше и една от статиите преди време за дебютния ми екстремен филм „Паркур – начин на живот“. Днес очевидно съм настроен леко носталгично. Причината затова е случайно открития фолдер с архивни кадри от интервюта и тв. участия, които любезно споделих във Фейсбука си –  www.facebook.com/hadjivasilev

Общо взето филма за Паркур си е моята гордост, взривихме всички медии с него – телевизия, радио, печат и интернет. Пръснахме буквално по шевовете кино „Одеон“ в премиерния ден, като това беше първата филмова премиера в България, след като станахме членове на ЕС. По-късно имахме невероятния рейтинг от 14,5% по Нова телевизия, което си е над 1 милион тв. зрители. И за капак на всичко дори филмът беше тиражиран на DVD със списание „Хай Клуб“ в тираж от 20 000 копия.

Препратката от паркура и фрийръна към живота и препятствията е много вярна. В общи линии трябва да си много смел и да се хвърляш напред. Ако паднеш, трябва да станеш и да не се отказваш. Но за жалост както при паркур, така и в живота честите падания причиняват сериозни травми. Затова все пак като скачате, правете го с преценен риск!

Паркур и екстремните филми

неделя, септември 27th, 2009

Вчера вечерта приключи „Sportrax Open Air Extreem Cinema“. Два дни феновете на екстремните спортове имаха възможност да гледат безплатно филми на открито. Имаше интересни неща, включително гранд премиерата на „The B Movie“ (сноуборд филм на марката Burton). Картинката беше зашеметяваща, снимана с много пари! На места леко ставаше скучно обаче. Можеше да се вкара малко сюжетче или историйка при наличието на толкова известни сноубордисти.

С гордост ще отбележа, че снощи прожекциите започнаха с моята първа професионална рожба – „Паркур – начин на живот“. Специално за събитието филмовото ни студио подготви нова съкратена широкоекранна версия с нови цветови корекции. Безспорно екстремният документален филм за паркур и фрийрън е сред най-успешните ми проекти и винаги ще ми е на сърце. Зрителите го харесаха, медиите също и получих мечтания от всеки режисьор дебют. Изминаха повече от 2 години от официалната премиера и смятам, че идва времето за продължение. И не просто Паркур 2, а за цяла поредица български екстремни филми „Начин на живот“.

Преди време, моят приятел и трейсър Христо Чернев ми взе едно бързо интервю за спортна медия, в която работеше. За жалост медията стана жертва на кризата малко преди публикацията. Затова реших да ви пусна няколко от въпросите, които са пряко свързани с темата на постинга ми днес.

Екстремният филм „Паркур – начин на живот“ стана изключително популярен, според теб на какво се дължи това?
Това беше първият ми голям проект и като цяло един от най-успешните в творчеството ми досега. Успехът до голяма степен се дължи на това, че както аз, така и целият екип работи по него с голямо желание и удоволствие. Разбира се, много важна беше тематиката на филма и как да я поднесем на аудиторията. „Паркур – начин на живот“ е предимно филм за младите зрители, но все пак е интересен и се гледа и от по-зрели хора.

Според теб какво е мястото на паркур-а и фрийрън-а в киното и медиите?
И двете спортни дисциплини вече са се утвърдили много силно в киното и медиите. Паркур и фрийрън може да се видят в много филми. Атрактивно и динамично е както за зрителите, така и за режисьорите. Изключително съм горд, че имено аз направих първия филм в България.

А каква музика би акомпанирала най-добре на такива кадри?
Ами определено бързи ритми. Аз използвах електронна музика за саундтрак, но също така чудесно би паснало някое по-динамично денс/поп парче или пънк например. От отдавна ми се иска да снимам музикален клип с паркур/фрийрън и се надявам скоро да ми попадне подходящо парче. Музиканти – творете!

Какво ти е мнението за спорта?
Аз лично не практикувам паркур, макар да ми се е искало често да скачам от високо. Но го харесвам много и определено не беше просто само тема за филм.

Би ли се занимавал отново с нещо такова?
Да, даже имам готов сценарий и проект за 2-ра част, ако може така да се каже. Този път съм решил да включа и няколко други екстремни спорта, с лек игрален елемент. С колегите сме в готовност да започнем снимки веднага, стига да си намерим спонсор за финансиране на проекта. Надявам се това скоро да се случи, обещавам да гледате нещо наистина зрелищно. Такъв спортено-екстремен филм в България не се е правил досега.

eXTReMe Tracker