Андрей Хадживасилев

В последните няколко години общуването и работата с деца във филмовото изкуство стана моя страст. Затова приех за лична кауза да възродя златното българско детско кино, започвайки с игралните ми филмови проекти „Случаят Кюри“ (2018) и предстоящото продължение „Случаят Тесла“ (2022). С голямо удоволствие работих и по документалната лента „Целувка за лека нощ“ и образователните „Сърфирай безопасно“ и „Финансово грамотен“. В резултат на усилията ми, с радост и отговорност приех възможността да стана най-новия член на ECFA (Европейската асоциация за детски филми). Филмовото съдържание насочено към най-малките не е достатъчно и в другите европейски страни, а общността на ECFA работи за подобряването на тази статистика.

ECFA е организация от професионалисти в областта на детското и младежко филмово изкуство и медийно образование, базирана на споделяне знания и взаимна солидарност между своите членове. Филмът има силата да трансформира обществото и всеки индивид трябва да има достъп до него. Децата не могат да осигурят това сами, затова се нуждаят от посланици на детския филми. ECFA е такъв посланик, който помага да се осигури достъп до по-голямо разнообразие от европейско кино за деца по целия свят. Следователно ECFA играе важна роля в повишаването на осведомеността относно важността на качествените детски филми. ECFA е наясно с чувствителността и възприятието на детската и младежка публика, с важността и силата на изкуствата. Организацията зачита гледните точки на децата и насърчава качественото европейско кино за деца, което им позволява да ценят и да се наслаждават на филма, стимулирайки любовта им към изкуството.

Целта на Европейската асоциация за детски филми е да подкрепя киното за деца и младежи във всичките му аспекти: културен, икономически, естетически, социален, политически и образователен. ECFA има за цел да насърчава структурите във всяка една европейска страна, с цел създаване висококачествени филми за деца и младежи.

Няма начин вече да не знаете коя е Мария Бакалова, за участието й в „Борат 2“ и номинацията й за Златен Глобус. Много вероятно е също да сте чули за противоречивите коментари, които нейният преподавател проф. Иван Добчев отправи във връзка с успешната й филмова роля в Холивуд. За мен обаче тези неща отдавна не са новина!

Радвам се, че познавам Мария отдавна и съм споделял с нея много прекрасни творчески моменти свързани с изявите й на сцената и екрана, снимали сме заедно. Затова не съм изненадан от успеха й. Тя е талантлива и целеустремена, непрекъснато ми повтаряше „искам работа“, а аз на нея „искам почивка от работата“. Не ме изненада също и от отношението, което получи от професора си, тъй като и аз съм го изпитвал на свой гръб. Не знам защо голяма част от преподавателите не могат да се зарадват за успехите на своите студенти, въпреки логично са допринесли поне малко и те за тях. Това не е само в НАТФИЗ, но и в НБУ, а предполагам и в други учебни заведения за жалост.

Първият ми голям филмов проект реализирах още в студентските си години за бакалавър по филмова и тв. режисура в НБУ. Това беше документалният филм „Паркур – начин на живот“ през 2007г. Още на ниво идея споделих с колегите си, че трябва да направим нещо по-мащабно за публиката, а не само за университета. Те ме гледаха леко скептично, но пък ни се получи. Направихме филм за нещо ново и интересно, вълнуващо младите. А Дейвид Гета и Мадона удариха рамо с музикалните си хитове „Love don’t let me go“ и „Jump“ в точното време, което направи темата фрийрън и паркур много модерна. Някои преподаватели се радваха и ни подкрепяха, но други направо сериозно завидяха и дори почнаха да пречат! Филмът дори не беше допуснат до университетския филмов фестивал в аулата, защото бил „твърде комерсиален“ и „неотговарял на формата“.

• 

• 

• 

Това, че ме лишиха от възможността да покажа първото си филмово творение пред колегите ми само ме амбицира повече. Организирах собствена премиера в кино Одеон. Почти всички медии отразиха лентата и събитието, което наложи не една, а цели три последователни прожекции на филма, за да го видят всички желаещи пред киното. Имаше и правостоящи, а салонът на Одеон беше много по-голям преди реновирането му. По-късно филмът излезе на DVD в тираж 40 000 бр. със списание „Хай Клуб“, също беше излъчен по Нова телевизия с близо 1 милион зрители.

За постигнатите успехи тогавашният ректор на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов ме отличи с годишната си награда „Най-добър студент на годината“. Благодарение на този филм и опит се гмурнах директно в дълбокото, знаейки какво ме очаква и занапред. Създадох филмовата си компания Revive Vision и днес съм независим филмов режисьор и продуцент. Въпросните преподаватели активно ми пречиха до дипломирането, а някои се помъчиха да помрачат и магистратурата ми, но не им се получи. Всичко това ме направи по-силен и амбициозен. И както в киното – на края доброто винаги побеждава!