За първи път в живота си няма да използвам правото си на глас в избори съвсем съзнателно и ще се мотивирам много подробно за това мое решение. Някои приятели ще бъдат шокирани, други предполагам ще ме подкрепят. Ще оставя коментарите отворени, но няма да влизам в диалог по темата.
Като цяло съм отвратен от политиката и от аморалното поведение на основните политически сили. Писна ми да гласувам за „най-малкото зло“. През последните няколко години дадох доверие на различни формации (включително нови), но то не беше оправдано.
Нито една политическа партия или коалиция няма адекватна политика и стратегия за изкуството и културата, където аз работя и плащам своите данъци повече от 17 години.
През последните 5-6 години добре работещи малки бизнеси (включително и моя) бяха почти занулени, за сметка на „големите приближени играчи“, които увеличават капитала и печалбите си постоянно.
Моралът ми не позволява да облагодетелствам компрометирани политици, за да получават 8 лв. субсидия за моя глас.
Винаги съм бил оптимист, но вече съм демотивиран да влагам енергията си и професионалната си експертиза в дейност в България.
Предизборната кампания е толкова вяла, вече и политиците нямат желание да мотивират електората си, смятат го за даденост. Дори не знам номерата на основните политически формации, как се очаква да гласувам за тях!?
През последните години броят на избирателите, които гласуват с „Не подкрепям никого“, расте. На последните избори (за парламент на 2 април 2023 г.) 109 095 българи са отишли да гласуват по този начин. А тези, които въобще не са отишли до урните са много повече!
Ако вие гласувате тази седмица, моля направете го информирано, а не по задължение, само защото това е ваше право!
Днес имам рожден ден! Вече предпочитам журналистите да не ме наричат младия режисьор, но все още не съм и стар. За жалост обаче отдавна се чувствам изморен и изхабен. В България правенето на филми изисква огромни усилия. А към момента Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника (ППЗФИ) на НФЦ обслужват интереса на едни и същи „доказани“ режисьори, да правят едни и същи филми, благодарение на служебните си точки, а не на потенциала на новите си проекти. Това е дискриминационно и не дава възможност на по-младите творци да имат право на държавно финансиране, за да се развиват и докажат. Изкуството и културата в България остват все по на заден план, а дълготрайна стратегия за детската публика няма. Въпреки това аз все още имам останал творчески заряд, но на този етап не виждам благоприятни условия да го реализирам в България. Разглеждайки архива си с интервюта се оказа, че съм се посветил на детското кино много по-отдавна от последните 5-6 активни години, в които направих 2 детски игрални филма, лобирах за каузата в страната и чужбина. Надявам се, ще има кой да продължи вече започнатото. А дали моето име и филми ще бъдат запомнени… времето ще покаже!
Нуждаем се от дълготрайна подкрепа за детското кино и публика, както и равна възможност младите филмови творци да се развиват, за да има изкуство и култура в България!
Няма начин вече да не знаете коя е Мария Бакалова, за участието й в „Борат 2“ и номинацията й за Златен Глобус. Много вероятно е също да сте чули за противоречивите коментари, които нейният преподавател проф. Иван Добчев отправи във връзка с успешната й филмова роля в Холивуд. За мен обаче тези неща отдавна не са новина!
Андрей Хадживасилев и Мария Бакалова
Радвам се, че познавам Мария отдавна и съм споделял с нея много прекрасни творчески моменти свързани с изявите й на сцената и екрана, снимали сме заедно. Затова не съм изненадан от успеха й. Тя е талантлива и целеустремена, непрекъснато ми повтаряше „искам работа“, а аз на нея „искам почивка от работата“. Не ме изненада също и от отношението, което получи от професора си, тъй като и аз съм го изпитвал на свой гръб. Не знам защо голяма част от преподавателите не могат да се зарадват за успехите на своите студенти, въпреки логично са допринесли поне малко и те за тях. Това не е само в НАТФИЗ, но и в НБУ, а предполагам и в други учебни заведения за жалост.
Паркур – начин на живот
Първият ми голям филмов проект реализирах още в студентските си години за бакалавър по филмова и тв. режисура в НБУ. Това беше документалният филм „Паркур – начин на живот“ през 2007г. Още на ниво идея споделих с колегите си, че трябва да направим нещо по-мащабно за публиката, а не само за университета. Те ме гледаха леко скептично, но пък ни се получи. Направихме филм за нещо ново и интересно, вълнуващо младите. А Дейвид Гета и Мадона удариха рамо с музикалните си хитове „Love don’t let me go“ и „Jump“ в точното време, което направи темата фрийрън и паркур много модерна. Някои преподаватели се радваха и ни подкрепяха, но други направо сериозно завидяха и дори почнаха да пречат! Филмът дори не беше допуснат до университетския филмов фестивал в аулата, защото бил „твърде комерсиален“ и „неотговарял на формата“.
Премиера Одеон
Премиера Одеон
Премиера Одеон
Това, че ме лишиха от възможността да покажа първото си филмово творение пред колегите ми само ме амбицира повече. Организирах собствена премиера в кино Одеон. Почти всички медии отразиха лентата и събитието, което наложи не една, а цели три последователни прожекции на филма, за да го видят всички желаещи пред киното. Имаше и правостоящи, а салонът на Одеон беше много по-голям преди реновирането му. По-късно филмът излезе на DVD в тираж 40 000 бр. със списание „Хай Клуб“, също беше излъчен по Нова телевизия с близо 1 милион зрители.
За постигнатите успехи тогавашният ректор на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов ме отличи с годишната си награда „Най-добър студент на годината“. Благодарение на този филм и опит се гмурнах директно в дълбокото, знаейки какво ме очаква и занапред. Създадох филмовата си компания Revive Vision и днес съм независим филмов режисьор и продуцент. Въпросните преподаватели активно ми пречиха до дипломирането, а някои се помъчиха да помрачат и магистратурата ми, но не им се получи. Всичко това ме направи по-силен и амбициозен. И както в киното – на края доброто винаги побеждава!
Рядко пиша по лични теми извън професионалните за видео продукция в киното и телевизията. Но все по-често виждам, че технологиите и най-вече електронните средствата за комуникация изяждат повече от личното ми време и пространство. Аз съм модерен човек и даже обичам хай-тек иновациите. Всяка нова камера на пазара представлява голям интерес за мен. Не случайно заснех и първия 3D stereo филм в България – Стъпки в огъня. Но вместо да си пишем онлайн, би било в пъти по-пълноценно да поговорим на живо, да излезем навън и да съзерцаваме природата, отколкото дигиталния екран.
Затова стартирам нова лична инициатива: Без мобилен телефон, социални мрежи и електронна поща в неделя! Малки изключения ще правя когато в същия ден имам снимки или има важни такива за организиране в следващия (няма да връщам в миналия век клиентите и екипа си все пак). Затова всички приятели, познати и клиенти ще трябва да се свързват с мен в друг ден или чрез някой класически метод като бележка по гълъб 🙂 Шегата настрани… Това време ще използвам за повече социални контакти и творческо вдъхновение. Затова не мислете, че ще се изолирам – напротив, очакванията са ми тъкмо обратните.
В тази връзка отдавна си мисля да се откажа от модерния си смартфон изцяло и да се върна към далеч по-компактните и издръжливи от към батерия мобилни телефони с опция за говорене, SMS и змия, но тази по-сериозна амбиция оставям за по-натам. До тогава очаквам повече да се виждаме и по-малко да си пишем!
Тази година е изключително вълнуваща за българското кино. Освен че може да се похвалим с 100 годишен юбилей, родната кинематография навлиза в ново измерение, в 3D! Това ще се случи по време на Международния София Филм Фест с премиерата на първия български филм, заснет в 3D – “Стъпки в огъня”. Като негов режисьор и продуцент с гордост бих искал да ви поканя на прожекцията на 18 март (сряда) от 19:45ч. в Дом на киното.
“Стъпки в огъня” 3D ще ви запознае с тайнството на нестинарите като едно значимо българско културно наследство, признато и от Юнеско. Важно е да се знае, че нестинарството е много повече от „танц” в огъня. Това е двудневен ритуал, изпълнен с множество обреди от сутрин до вечер на 3-ти и 4-ти юни (Св. Константин и Св. Елена по стар стил), за които повечето хора не знаят. От съвместната ни лента с американката документалист Мелъди Гилбърт ще може да научите още за най-видната нестинарка – баба Злата, за хората и нравите в малкото село Българи, сгушено в полите на Странджа планина.
За осъществяването на филма ни и постигането на максимален реализъм в 3D, операторът Божидар Симеонов използва специална 3D камера с 2 обектива, които заснемат отделен образ за лявото и дясното око. Така впоследствие в кино зала или у дома, посредством 3D екран с очила, всяко око вижда предназначения за него образ, създавайки триизмерна реалистична картина. За максимално удоволствие при гледане на филма ще допринася и оригиналният саундтрак от композитора Георги Стрезов. В студио бяха записани освен автентичните нестинарски мелодии и странджанските песни „Моми се събират, тръгнуват”, „Черней горо, черней” и „Мари Марийко”, с характерните като звучене за региона „писклива гайда“ и тъпан. Монтажист на филма е Васил Даскалов
В началото на изминалата седмица получих много интересна покана от „Американският университет“ в Благоевград, да посетя като гост Клуба по документално кино и да прожектирам дебютния си филм „Паркур – начин на живот“. Отначало мислех, че някой си прави майтам, но се оказа, че нещата са реални и то на много серизно и професионално ниво. От както американската документалистка Melody Gilbert се присъединява към преподавателския колектив на AUBG, младите журналисти започват да се занимават и с кино. Аз и моят филм бяхме открити онлайн съвсем случайно от Мария Кръстева, която се занимава с Клуба по документално кино и със собствен интернет проект interesi.net (където скоро ще се появи интервю с моя милост). Ето защо доброто присъствие в мрежата е толкова важно и наложително ако искаме да имаме добър професионален имидж.
Винаги съм харесвал срещите с по-млади бъдещи колеги (не случайно съм водел множество лекции и семинари в различни универитети), затова веднага приех поканата и се озовах в Благоевград. Бях много топло посрещнат. Визитата ми започна с кратка обиколка на университета и опознавателен кафе разговор, след което преминахме към прожекцията. Оказва се, че макар и нискобюджетен студентски проект филмът за Паркур е интересен и след повече от 5 години. Студенитете гледаха с интерес, след което имаха възможност да ми задават въпроси и да видят някои от последните ми музикални клипове. Посланието ми към тях за успех беше да мислят мащабно, като всеки следващ проект трябва да е по-труден и най-вече да промотират работата си на всяко възможно място (онлайн и офлайн).
Гостуването ми беше придружено от много публикации в Twitter и Facebook, както и в различни сайтове, което веднага показва колко динамично и модерно място за образование е Американският университет. Ето и една от статиите от където ползвах снимки „Паркур и създаването на филми – Начин на живот“
Напоследък се замислям каква трябва да е идеалната жена. Противно на общото мнение не всеки режисьор непременно се захласва по актриси, манекенки, модели и танцьорки. Като се замисля обаче една красива монтажистка или дама-оператор няма да е никак зле, но определено професията не е водеща за любовта в нашия бранш!
Аз лично имам няколко основни предпочитания за срещоположния пол:
Жената трябва да работи! Няма значение какво точно, нито дали работата й на този етап я прави финансово независима. Важното е да има професионални амбиции, за да може да цени освен своите лични и служебни ангажименти, така и отговорностите и времето на другите. Не може по цял ден в мола и по кафета!
Би било добре да може да готви. Не е задължително да прави засукани манджи и специалитети, но поне нещо което е вкусно и годно за ядене. Никой не се е родил научен, ако не може да готви то трябва да има желание да пробва и да се учи. В общи линии повечето съвременни мъже готвят и то много на ниво, но това може би е еволюция в следствие, че все по-малко жени не го правят. Няма да се даваме на фаст-фуда я!
Външният вид не е всичко. Разбира се всяка дама трябва да се грижи за себе си, да изглежда привлекателно и да се чувства добре в кожата си. Но постоянното контене, диети, процедури и прочие определено изнервят повечето мъже. Нито перфектната фигура, нито безупречно белите зъби и сочен изкуствен бюст ще задържат един мъж в дългосрочна и сериозна връзка.
Изброих само 3 основни неща и вече се чудя, дали идеалната жена не стана прекалено идеална? 🙂 Кой знае може и да има такава (поне с част от тези качества) ако някой знае за съществуването й да даде знак. А ако случайно тя самата чете този пост – да пише и да се чувства поканена на вечеря! А какви ли биха били 3-те й изисквания към мъжкия пол… ?
Като всеки творец и аз съм на творчески периоди. Понякога не мога да се спра изпълнен с идеи и ентусиазъм, друг път едно голямо нищо. Можеби все пак човек се изчерпва или изморява в даден момент, затова трябва да внася разнообразие в целите, които си поставя. Тази година реших да променя приоритетите си. От към видео май ще намаля моята страст към музикалните клипове за сметка на повече реклами и работа върху по-голям и сериозен филмов проект. Няма да прекратя изцяло разбира се, дори в момента работя по ново видео на Калин Вельов – „Отново е лято“.
В последно време и фотографията ми липсва, която почти отсъстваше от ежедневието ми, въпреки че ми е първа по призвание преди режисурата. Имам голямо желание да поснимам повече тази година, а защо не и една фотоизложба да направя, но има време… не тряба са се изхвърляме с поставянето на нови цели 🙂 Но все пак днешният пост не е случаен, точно на 29-ти февруари през високосна година – любим допълнителен ден на всеки работохолик, който обича работата си като мен!
И за финал да се изфукам с наградата си – „Специален приз за медийно отразяване на спорта от МВР“, която получих като режисьор на специална церемония в официалното фоайе на Министерство на вътрешните работи в присъствието на заместник-министър Веселин Вучков и главния секретар на министерството и от заместник министъра на физическото възпитание и спорта доц. Лазар Каменов.
Измина още една забързана година. Разбор на 2011 в творчески проекти ще правя след няколко дни, но като цяло мъдростта за изминалите 12 месеца е да разчиташ само и единствено на себе си. Коледната ми картичка е в 3D затова ако имате червено-сини анаглифни очила ги потърсете. На себе си и на колегите ми от филмово студио Revive Vision ще пожелая още толкова проекти през 2012 както през 2011 година! На всички весела Нова година с последния ни празничен клип PIF – Свята нощ
Наближаващите празници в комбинация с моя ентусиазъм водят винаги до нещо ново и креативно! И тази Коледа реших да продължа инициативата си – GoHoHoHo за позитивна БГ Коледа, защото на този празник трябва да бъдем добри, да сме задружни и да се обединяваме в създаването на изкуство. А кой не обича коледни песни и филми? …е все пак миналата година се оказа, че има и такива сбъркани индивиди, но това са единични случаи, нека си хейтват самички и тази Коледа ако искат 🙂
Много от родните изпълнители смятат, че създаване на ново БГ Коледно парче не си струва – много труд за кратък период на реализация. Това е така, но ако песента е наистина добра, значи ще се върти всяка Коледа и Нова година, което си е инвестиция в бъдещето. Затова реших тази година основната цел на GoHoHoHo да бъде търсенето на Новата БГ Коледна песен 2011г. А подаръкът за победителя – безплатен видеоклип от мен и колегите от филмово студио Revive Vision!
Всеки български изпълнител или група без значение дали дебютира или са вече доказани музиканти могат да предложат свое коледно парче, което няма клип и е създадено не по-рано от 2009г. Песента трябва да бъде качена с една или повече снимки на изпълнителя/групата като слайдшоу клипче в YouTube или в Musicspace.bg и публикувана на стената на Facebook страницата „Най-любима коледна песен” – www.facebook.com/gohohoho до 24 ноември 2011г. Жури състоящо се от композитора Пепи Писарски, музиканта Калин Вельов, певеца Искрен Пецов, оператора Божидар Симеонов, двама журналисти от водещи БГ медии и мен разбира се, ще избере на 25-ти ноември 2011г. песента, която ще получи напълно безплатен клип още в началото на декември 2011г. Публиката също ще може да даде своя вот чрез бутона “Like” (Харесвам) към всеки публикуван линк.
Вече ме подкрепиха Musicspace.bg, Sonic B.A.N.G. и БГ Радио, а на стената във Facebook имаме и няколко нови БГ Коледни предложения. Загова запретвайте ръкави и се включвайте както можете, защото от нас зависи да си направим празниците по-разнообразни и приятни най-вече чрез създаване на изкуство 🙂