Андрей Хадживасилев

Много съм щастлив, че съм част от пилотния сезон на подкаста Виртуален музей на българското кино. Детското кино и публика са моя кауза отдавна. За жалост липсва дългосрочна стратегия и подкрепа за тях в България.

Филмопроизводството у нас като цяло е хоби. Единични режисьори правят нов филм почти всяка 1-2 години, защото в момента служебната оценка в конкурсите на Национален филмов център дава приоритет за финансиране на по-опитните кандидати, а не на потенциала на бъдещия филмов проект. Отделно при оценяването липсва тъй наречената „Камбана“ – най-ниската и най-високата оценка от комисията да отпадат, за да не може 1 човек преднамерено или случайно да „изкриви“ оценката и класирането. Така стана с нашият проект за детски филм „Паралелен свят“ с продуцента Николай Урумов и сценаристите Миглена Димова и Тодор Велев.

Общо 6 от 7 души от комисията са ни оценили високо към максимално, с изключение на един от тях и така проект с развитие, международни представяния и ко-продуценти не получи финансиране заради 0,6 от точката. Детските филми не може да се борят на равно с проектите за възрастни. Те няма да бъдат селектирани за Кан или Оскарите, но имат важната задача да възпитават ценности и любов към изкуството в подрастващите! Надявам се по-скоро министърът и Министерство на културата да проведат реформи в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника за прилагането му (ППЗФИ).

Освен с ром и пури, Куба е известна със своята култура и изкуство. Латино ритмите на Селия Крус и Буена Виста Соушъл Клъб са добре познати на почти всички, за разлика от филмовото им изкуство. За жалост в последните години Куба няма активно филмопроизводство поради финансовата криза в страната. Но преди Куба е имала много добри традиции в производството на детски игрални филми, както България. В последната година Куба зае специално място в сърцето ми по лични и професионални причини, затова днес реших да споделя с вас 3 чудесни детски филмови заглавия от Куба.

Viva Cuba от 2005 г. засяга любимата ми тема за детски филм – приятеството. Jorgito е момче от гордо социалистическо семейство, а майката на Malu е от по-високата светска класа. Двете семейства живеят срещуположно на една улица. Родителите не се харесват и не приемат общуването на двете деца, като латиноамерикански прототип на Ромео и Жулиета. Един ден всичко се обръща когато Malu разбира, че майка й планира да напуснат Куба. Jorgito предлага да посетят баща й, който работи в морския фар на другия край на страната, за да го помолят да не подписва разрешително за пътуването.

Така децата се впускат в роуд-трип приключение, което поставя различни предизвикателства пред отношенията им. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.

Habanastation от 2011 г. е отново посветен на детските взаимоотношения и приятеството. Тук също основна роля играе класовото разделение, показвайки кубинската реалност. Mayito получава нова игра Playstation от баща си, който е известен музикант с добри възможности. Неговият съученик Carlos живее съвсем скромно с баба си, тъй като баща му е в затвора и даже не знае какво е Playstation.
По време на манифестацията за деня на труда 1-ви май, Mayito губи своята класна и се озовава в бедняшкия хавански квартал на Carlos с плейстейшъна в раницата си. Carlos предлага да съдейства на Mayito да телефонира на родителите си в замяна да поиграе на телевизионната игра.

След токов удар играта изгаря, а децата трябва да изкарат 200 песо за да бъде поправена. В крайна сметка двете различни деца намират общ език и заформят нова дружба. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.

Conducta от 2014 г. е по-драматична история, която проследява трудното детство на Chala, който се грижи за майка си – алкохоличка. Няма представа кой е баща му, а за да изкарва пари отглежда гълъби и се грижи за бойни кучета. Макар животът на 12-годишният Chala да не е лесен, е време и за първите любовни трепети към съученичката му Yeni. Тя е отличничката в клас, но адресната й регистрация е от далечна провинция и няма право да учи в Хавана, затова трябва да напусне училище. В същия момент поради проблеми с дисциплината Chala е изпратен във възпитателно училище. Възрастната им учителка Carmela се застъпва за двете деца да останат, което може да й коства принудително пенсиониране.

Този филм не завършва с класически хепиенд, но все пак добрите хора са винаги поощрявани от съдбата. Целия филм на испански може да гледате ТУК, но в интернет се намират и английски субтитри.

Днес имам рожден ден! Вече предпочитам журналистите да не ме наричат младия режисьор, но все още не съм и стар. За жалост обаче отдавна се чувствам изморен и изхабен. В България правенето на филми изисква огромни усилия. А към момента Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника (ППЗФИ) на НФЦ обслужват интереса на едни и същи „доказани“ режисьори, да правят едни и същи филми, благодарение на служебните си точки, а не на потенциала на новите си проекти. Това е дискриминационно и не дава възможност на по-младите творци да имат право на държавно финансиране, за да се развиват и докажат. Изкуството и културата в България остват все по на заден план, а дълготрайна стратегия за детската публика няма. Въпреки това аз все още имам останал творчески заряд, но на този етап не виждам благоприятни условия да го реализирам в България. Разглеждайки архива си с интервюта се оказа, че съм се посветил на детското кино много по-отдавна от последните 5-6 активни години, в които направих 2 детски игрални филма, лобирах за каузата в страната и чужбина. Надявам се, ще има кой да продължи вече започнатото. А дали моето име и филми ще бъдат запомнени… времето ще покаже!

Нуждаем се от дълготрайна подкрепа за детското кино и публика, както и равна възможност младите филмови творци да се развиват, за да има изкуство и култура в България!

Като режисьор от новата вълна съвременни български филмови творци работя активно в последните години за възраждането на детското ни кино. Както с образователни филми като „Сърфирам безопасно“ и „Финансово грамотен“, така и с игралните ленти „Случаят Кюри“ и предстоящото продължение „Случаят Тесла“.

В последните 10 години има сериозен дефицит на филмова продукция ориентирана към най-малките зрители. Всички, които се занимаваме с култура и филмово изкуство сме длъжни и отговорни за детската публика. Ако не мислим днес за нея, то утре няма да имаме публика изобщо. Но за да се реализират повече филмови проекти за детската публика, трябва да има и стратегическа подкрепа в тази посока. В изминалите седмици след много дискусии (за и против) се приеха промени в ЗФИ (Закона за филмовата индустрия). Сега предстои актуализация правилника на Национален филмов център. В тази връзка реших да публикувам част от становището си и предложения, които бях направил по раздел – „Кино и филмопроизводство” във връзка с обществената дискусия за изработване Окончателен проект на „Стратегия за развитие на културата 2019-2029 г.“. Не съм открил топлата вода, синтезирал съм добър опит и позитивни практики от западни модели.

Филмопроизводството на детски филми е по-трудоемко от постановъчна гледна точка, но също така и по-сложно чисто организационно. За децата актьори трябва да бъдат подсигурени по-добри условия при снимки на терен, техният снимачен ден е по-кратък като ангажираност и тн., което оскъпява продукцията значително. Тези фактори оказват сериозно влияние на режисьори и продуценти, и те все по-рядко развиват детски филмови проекти. Също така детската публика се дели на няколко под сегмента, според развитието и интересите на малките зрители: 1-5 години; 6-9 години; 10-12 години и 13-17 години. Този факт допълнително увеличава неговата комплексност.

За да се стимулират повече автори да развиват и реализират детски игрални филми е нужна дългосрочна стратегия и серия от механизми за подкрепа в тази посока. Предлагам следните конкретни мерки:

• Допълнителни служебни точки в оценъчните карти за детска определеност при кандидатстване пред Национална художествена комисия, на редовна сесия на Национален филмов ценътр (по модел на Творческа Европа – програма Медия)
• Извънредни тематични сесии на НФЦ за детски филмови проекти (късометражни, пълнометражни, анимации).
• Квота за детски филмови проекти към редовна сесия на НФЦ. Например поне един нискобюджетен пълнометражен игрален филм до 600 хил. лв. на сесия (2 за календарна година).
• Насърчаване на телевизиите за реализиране на детска филмова продукция, както и на забавни, и образователни детски предавания, които също отсъстват към този момент в ефира. След поправките за финансиране на сериали по ЗФИ – поне един детски сериал на година!

Това са примерни възможни стъпки, които биха мотивирали повече филмови творци да продължат добрата традиция в българското детско кино. Като режисьор, а също така и като зрител, винаги са ме впечатлявали и вълнували детските филми и персонажи в киното. Затова избрах да се посветя професионално именно на детската публика. Вярвам професионалната ми квалификация и дългогодишен опит с деца пред камера ще бъдат от полза, като съм готов да участвам в бъдещи дискусии и работни групи по темата.

А ето какво споделя моята приятелка с номинация за Оскар – актрисата Мария Бакалова на въпроса: „Защо е важно да се правят български детски филми?“ Скоро ще добавя и други изявени колеги в киното с отговор на този важен въпрос.

Югоизточна България е сред най-красивите кътчета на страната ни, а община Царево е направо част от Рая с живописните си морски и планински пейзажи. Пиша тези редове толкова категорично, не само защото съм лично пристрастен към този регион, но и защото съм сигурен, че с едно от последните ми видеа ще ви накарам и вие да се влюбите!

Община Царево включва в себе си градовете Царево и Ахтопол, както и по-малките села сред които: Лозенец, Българи, Кости, Бродилово, Резово и др. По време на снимките на рекламния клип за общината екипът ни от филмово студио Revive Vision посети всички тези места, където бяхме посрещнати топло и радушно, улавяйки невероятни кадри. Хората са любезни и дружелюбни, природата богата, а древните култури и традиции като нестинарството са съхранили автентичността си през вековете.

Макар и само кратък рекламен клип от няколко минути, за мен този проект беше не по-малко важен от цял документален филм. Видеото е предимно насочено към тези от вас, които са малко запознати с тази част на България, но също и за хората от региона, които ще преоткрият богатството и разнообразието на община Царево. От днес общината има и нов герб, който ще видите в края на видеото. Приятно гледане! youtube.com/watch?v=VkI-z3InqzI&hd=1

Аз лично почти не гледам телевизия (поради липса на време, а и поради наличието на интернет), за реалити предавания въобще не може и да се говори даже. Но лошо няма когато хората се забавляват, за жалост весел формат на предаване от типа на Bailando е силно пречупен през призмата на трагичната българска реалност. Шоу за таланти – певци и танцьори се е превърнало в последна капка шанс за тежко болни хора, които не са малко в България. Чудя се как зрителите могат да преценят коя болест и кауза е по-трагична и важна, за да я подкрепят и да гласуват за нея?! Всъщност сигурно не могат и правилен отговор няма, не сме здрави и сити, какво ли остава за изкуството в България тогава…

Няма маловажна мечта, всички са важни и еднакво скъпи. Дори тези на малките деца, очакавщи бленувания подарък от Дядо Коледа! Тази вечер бях гост във въпросното Bailando по Нова телевизия заедно с Тома Спространов и още няколко колеги и приятели в подкрепа на мечтата на Тени Омеде – да запише музикален албум на български език. За забравилите припомням, че имах удоволствието да режисирам дебютния видеоклип на Теди и Тени (Teddy & Tenny – Eyah), а ето го и мейкинга.

Тени отпадна, тъй като мечтата му реално няма как да се бори с трагичните проблеми и мечти на останалите участници. Но като човек на изкуството знам, че най-важното за един изпълнител е, неговото творчество да се развива и да има възможност за популяризиране. Искаше ми се повече хора да подкрепят мечтата на един чужденец да твори българско изкуство, на български език в България! А за жалост все по-малко родни изпълнители искат да го правят.

Положението ни не е никак добро, но е важно да сме упорити и талантливи, какъвто е Тени и да се борим здраво за мечтите си, независимо какви са те! Желая успех на него, както и на всички мечтатели в Bailando и в цяла България, дано успеем да направим Света по-добър 🙂