Много съм щастлив, че съм част от пилотния сезон на подкаста Виртуален музей на българското кино. Детското кино и публика са моя кауза отдавна. За жалост липсва дългосрочна стратегия и подкрепа за тях в България.
Филмопроизводството у нас като цяло е хоби. Единични режисьори правят нов филм почти всяка 1-2 години, защото в момента служебната оценка в конкурсите на Национален филмов център дава приоритет за финансиране на по-опитните кандидати, а не на потенциала на бъдещия филмов проект. Отделно при оценяването липсва тъй наречената „Камбана“ – най-ниската и най-високата оценка от комисията да отпадат, за да не може 1 човек преднамерено или случайно да „изкриви“ оценката и класирането. Така стана с нашият проект за детски филм „Паралелен свят“ с продуцента Николай Урумов и сценаристите Миглена Димова и Тодор Велев.
Оценъчна карта НФЦ – Паралелен свят
Общо 6 от 7 души от комисията са ни оценили високо към максимално, с изключение на един от тях и така проект с развитие, международни представяния и ко-продуценти не получи финансиране заради 0,6 от точката. Детските филми не може да се борят на равно с проектите за възрастни. Те няма да бъдат селектирани за Кан или Оскарите, но имат важната задача да възпитават ценности и любов към изкуството в подрастващите! Надявам се по-скоро министърът и Министерство на културата да проведат реформи в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника за прилагането му (ППЗФИ).
Днес имам рожден ден! Вече предпочитам журналистите да не ме наричат младия режисьор, но все още не съм и стар. За жалост обаче отдавна се чувствам изморен и изхабен. В България правенето на филми изисква огромни усилия. А към момента Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника (ППЗФИ) на НФЦ обслужват интереса на едни и същи „доказани“ режисьори, да правят едни и същи филми, благодарение на служебните си точки, а не на потенциала на новите си проекти. Това е дискриминационно и не дава възможност на по-младите творци да имат право на държавно финансиране, за да се развиват и докажат. Изкуството и културата в България остват все по на заден план, а дълготрайна стратегия за детската публика няма. Въпреки това аз все още имам останал творчески заряд, но на този етап не виждам благоприятни условия да го реализирам в България. Разглеждайки архива си с интервюта се оказа, че съм се посветил на детското кино много по-отдавна от последните 5-6 активни години, в които направих 2 детски игрални филма, лобирах за каузата в страната и чужбина. Надявам се, ще има кой да продължи вече започнатото. А дали моето име и филми ще бъдат запомнени… времето ще покаже!
Нуждаем се от дълготрайна подкрепа за детското кино и публика, както и равна възможност младите филмови творци да се развиват, за да има изкуство и култура в България!
В последните няколко години общуването и работата с деца във филмовото изкуство стана моя страст. Затова приех за лична кауза да възродя златното българско детско кино, започвайки с игралните ми филмови проекти „Случаят Кюри“ (2018) и предстоящото продължение „Случаят Тесла“ (2022). С голямо удоволствие работих и по документалната лента „Целувка за лека нощ“ и образователните „Сърфирай безопасно“ и „Финансово грамотен“. В резултат на усилията ми, с радост и отговорност приех възможността да стана най-новия член на ECFA (Европейската асоциация за детски филми). Филмовото съдържание насочено към най-малките не е достатъчно и в другите европейски страни, а общността на ECFA работи за подобряването на тази статистика.
Андрей Хадживасилев – филмов режисьор и продуцент, член на ECFA
ECFA е организация от професионалисти в областта на детското и младежко филмово изкуство и медийно образование, базирана на споделяне знания и взаимна солидарност между своите членове. Филмът има силата да трансформира обществото и всеки индивид трябва да има достъп до него. Децата не могат да осигурят това сами, затова се нуждаят от посланици на детския филми. ECFA е такъв посланик, който помага да се осигури достъп до по-голямо разнообразие от европейско кино за деца по целия свят. Следователно ECFA играе важна роля в повишаването на осведомеността относно важността на качествените детски филми. ECFA е наясно с чувствителността и възприятието на детската и младежка публика, с важността и силата на изкуствата. Организацията зачита гледните точки на децата и насърчава качественото европейско кино за деца, което им позволява да ценят и да се наслаждават на филма, стимулирайки любовта им към изкуството.
Целта на Европейската асоциация за детски филми е да подкрепя киното за деца и младежи във всичките му аспекти: културен, икономически, естетически, социален, политически и образователен. ECFA има за цел да насърчава структурите във всяка една европейска страна, с цел създаване висококачествени филми за деца и младежи.
Като режисьор от новата вълна съвременни български филмови творци работя активно в последните години за възраждането на детското ни кино. Както с образователни филми като „Сърфирам безопасно“ и „Финансово грамотен“, така и с игралните ленти „Случаят Кюри“ и предстоящото продължение „Случаят Тесла“.
Андрей Хадживасилев и деца на снимачната площадка на Случаят Кюри
В последните 10 години има сериозен дефицит на филмова продукция ориентирана към най-малките зрители. Всички, които се занимаваме с култура и филмово изкуство сме длъжни и отговорни за детската публика. Ако не мислим днес за нея, то утре няма да имаме публика изобщо. Но за да се реализират повече филмови проекти за детската публика, трябва да има и стратегическа подкрепа в тази посока. В изминалите седмици след много дискусии (за и против) се приеха промени в ЗФИ (Закона за филмовата индустрия). Сега предстои актуализация правилника на Национален филмов център. В тази връзка реших да публикувам част от становището си и предложения, които бях направил по раздел – „Кино и филмопроизводство” във връзка с обществената дискусия за изработване Окончателен проект на „Стратегия за развитие на културата 2019-2029 г.“. Не съм открил топлата вода, синтезирал съм добър опит и позитивни практики от западни модели.
Филмопроизводството на детски филми е по-трудоемко от постановъчна гледна точка, но също така и по-сложно чисто организационно. За децата актьори трябва да бъдат подсигурени по-добри условия при снимки на терен, техният снимачен ден е по-кратък като ангажираност и тн., което оскъпява продукцията значително. Тези фактори оказват сериозно влияние на режисьори и продуценти, и те все по-рядко развиват детски филмови проекти. Също така детската публика се дели на няколко под сегмента, според развитието и интересите на малките зрители: 1-5 години; 6-9 години; 10-12 години и 13-17 години. Този факт допълнително увеличава неговата комплексност.
Мейкинг момент между кадрите на филма „Случаят Кюри“
За да се стимулират повече автори да развиват и реализират детски игрални филми е нужна дългосрочна стратегия и серия от механизми за подкрепа в тази посока. Предлагам следните конкретни мерки:
Допълнителни служебни точки в оценъчните карти за детска определеност при кандидатстване пред Национална художествена комисия, на редовна сесия на Национален филмов ценътр (по модел на Творческа Европа – програма Медия)
Извънредни тематични сесии на НФЦ за детски филмови проекти (късометражни, пълнометражни, анимации).
Квота за детски филмови проекти към редовна сесия на НФЦ. Например поне един нискобюджетен пълнометражен игрален филм до 600 хил. лв. на сесия (2 за календарна година).
Насърчаване на телевизиите за реализиране на детска филмова продукция, както и на забавни, и образователни детски предавания, които също отсъстват към този момент в ефира. След поправките за финансиране на сериали по ЗФИ – поне един детски сериал на година!
Това са примерни възможни стъпки, които биха мотивирали повече филмови творци да продължат добрата традиция в българското детско кино. Като режисьор, а също така и като зрител, винаги са ме впечатлявали и вълнували детските филми и персонажи в киното. Затова избрах да се посветя професионално именно на детската публика. Вярвам професионалната ми квалификация и дългогодишен опит с деца пред камера ще бъдат от полза, като съм готов да участвам в бъдещи дискусии и работни групи по темата.
А ето какво споделя моята приятелка с номинация за Оскар – актрисата Мария Бакалова на въпроса: „Защо е важно да се правят български детски филми?“ Скоро ще добавя и други изявени колеги в киното с отговор на този важен въпрос.
