Аз лично подкрепям наличието на български субтитри в българските филми, за да имат достъп и глухите до тях. Още през 2015 г. филмът ми „Стъпки в огъня“ имаше тази възможност за голям екран, без това да е било задължително по закон. Български субтитри за глухи са избираемо достъпни и в изданието му на DVD и BluRay, налично в търговската мрежа.
Кадър от филма – Стъпки в огъня
За мен обаче не е много рационално всички кино прожекции да бъдат задължително винаги с български субтитри съгласно новите промени в ЗФИ (Закон за филмовата индустрия) и по-конкретно филми категория „А“ – „Препоръчва се за деца“, включително пълнометражни анимации, които са дублирани на български съгласно Чл.41 ал. 2 от ЗФИ. Работейки активно с и за детската публика в последните години, бих искал да обърна внимание, че субтитрите ще повлияят негативно върху визуалното възприятие на най-младата публика.
Българското филмово изкуство в момента има много по-сериозни проблеми от субтитрите, но се надявам скоро да започнем да мислим цялостно и технически ефективно за публиката ни, а не на парче. Съвременното DCP копие за прожекция на голям екран поддържа едновременно няколко плейлисти (различни езикови тракове субтитри), които се включват и изключват подобно на езиците в DVD. Нека българските филми имат заложени български субтитри, но много по-практично е, те да се активират от прожекционистта в киното при закупуването на билет от зрител, който има наистина нужда от тях.
Като режисьор от новата вълна съвременни български филмови творци работя активно в последните години за възраждането на детското ни кино. Както с образователни филми като „Сърфирам безопасно“ и „Финансово грамотен“, така и с игралните ленти „Случаят Кюри“ и предстоящото продължение „Случаят Тесла“.
Андрей Хадживасилев и деца на снимачната площадка на Случаят Кюри
В последните 10 години има сериозен дефицит на филмова продукция ориентирана към най-малките зрители. Всички, които се занимаваме с култура и филмово изкуство сме длъжни и отговорни за детската публика. Ако не мислим днес за нея, то утре няма да имаме публика изобщо. Но за да се реализират повече филмови проекти за детската публика, трябва да има и стратегическа подкрепа в тази посока. В изминалите седмици след много дискусии (за и против) се приеха промени в ЗФИ (Закона за филмовата индустрия). Сега предстои актуализация правилника на Национален филмов център. В тази връзка реших да публикувам част от становището си и предложения, които бях направил по раздел – „Кино и филмопроизводство” във връзка с обществената дискусия за изработване Окончателен проект на „Стратегия за развитие на културата 2019-2029 г.“. Не съм открил топлата вода, синтезирал съм добър опит и позитивни практики от западни модели.
Филмопроизводството на детски филми е по-трудоемко от постановъчна гледна точка, но също така и по-сложно чисто организационно. За децата актьори трябва да бъдат подсигурени по-добри условия при снимки на терен, техният снимачен ден е по-кратък като ангажираност и тн., което оскъпява продукцията значително. Тези фактори оказват сериозно влияние на режисьори и продуценти, и те все по-рядко развиват детски филмови проекти. Също така детската публика се дели на няколко под сегмента, според развитието и интересите на малките зрители: 1-5 години; 6-9 години; 10-12 години и 13-17 години. Този факт допълнително увеличава неговата комплексност.
Мейкинг момент между кадрите на филма „Случаят Кюри“
За да се стимулират повече автори да развиват и реализират детски игрални филми е нужна дългосрочна стратегия и серия от механизми за подкрепа в тази посока. Предлагам следните конкретни мерки:
Допълнителни служебни точки в оценъчните карти за детска определеност при кандидатстване пред Национална художествена комисия, на редовна сесия на Национален филмов ценътр (по модел на Творческа Европа – програма Медия)
Извънредни тематични сесии на НФЦ за детски филмови проекти (късометражни, пълнометражни, анимации).
Квота за детски филмови проекти към редовна сесия на НФЦ. Например поне един нискобюджетен пълнометражен игрален филм до 600 хил. лв. на сесия (2 за календарна година).
Насърчаване на телевизиите за реализиране на детска филмова продукция, както и на забавни, и образователни детски предавания, които също отсъстват към този момент в ефира. След поправките за финансиране на сериали по ЗФИ – поне един детски сериал на година!
Това са примерни възможни стъпки, които биха мотивирали повече филмови творци да продължат добрата традиция в българското детско кино. Като режисьор, а също така и като зрител, винаги са ме впечатлявали и вълнували детските филми и персонажи в киното. Затова избрах да се посветя професионално именно на детската публика. Вярвам професионалната ми квалификация и дългогодишен опит с деца пред камера ще бъдат от полза, като съм готов да участвам в бъдещи дискусии и работни групи по темата.
А ето какво споделя моята приятелка с номинация за Оскар – актрисата Мария Бакалова на въпроса: „Защо е важно да се правят български детски филми?“ Скоро ще добавя и други изявени колеги в киното с отговор на този важен въпрос.
