Андрей Хадживасилев

Освен с ром и пури, Куба е известна със своята култура и изкуство. Латино ритмите на Селия Крус и Буена Виста Соушъл Клъб са добре познати на почти всички, за разлика от филмовото им изкуство. За жалост в последните години Куба няма активно филмопроизводство поради финансовата криза в страната. Но преди Куба е имала много добри традиции в производството на детски игрални филми, както България. В последната година Куба зае специално място в сърцето ми по лични и професионални причини, затова днес реших да споделя с вас 3 чудесни детски филмови заглавия от Куба.

Viva Cuba от 2005 г. засяга любимата ми тема за детски филм – приятеството. Jorgito е момче от гордо социалистическо семейство, а майката на Malu е от по-високата светска класа. Двете семейства живеят срещуположно на една улица. Родителите не се харесват и не приемат общуването на двете деца, като латиноамерикански прототип на Ромео и Жулиета. Един ден всичко се обръща когато Malu разбира, че майка й планира да напуснат Куба. Jorgito предлага да посетят баща й, който работи в морския фар на другия край на страната, за да го помолят да не подписва разрешително за пътуването.

Така децата се впускат в роуд-трип приключение, което поставя различни предизвикателства пред отношенията им. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.

Habanastation от 2011 г. е отново посветен на детските взаимоотношения и приятеството. Тук също основна роля играе класовото разделение, показвайки кубинската реалност. Mayito получава нова игра Playstation от баща си, който е известен музикант с добри възможности. Неговият съученик Carlos живее съвсем скромно с баба си, тъй като баща му е в затвора и даже не знае какво е Playstation.
По време на манифестацията за деня на труда 1-ви май, Mayito губи своята класна и се озовава в бедняшкия хавански квартал на Carlos с плейстейшъна в раницата си. Carlos предлага да съдейства на Mayito да телефонира на родителите си в замяна да поиграе на телевизионната игра.

След токов удар играта изгаря, а децата трябва да изкарат 200 песо за да бъде поправена. В крайна сметка двете различни деца намират общ език и заформят нова дружба. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.

Conducta от 2014 г. е по-драматична история, която проследява трудното детство на Chala, който се грижи за майка си – алкохоличка. Няма представа кой е баща му, а за да изкарва пари отглежда гълъби и се грижи за бойни кучета. Макар животът на 12-годишният Chala да не е лесен, е време и за първите любовни трепети към съученичката му Yeni. Тя е отличничката в клас, но адресната й регистрация е от далечна провинция и няма право да учи в Хавана, затова трябва да напусне училище. В същия момент поради проблеми с дисциплината Chala е изпратен във възпитателно училище. Възрастната им учителка Carmela се застъпва за двете деца да останат, което може да й коства принудително пенсиониране.

Този филм не завършва с класически хепиенд, но все пак добрите хора са винаги поощрявани от съдбата. Целия филм на испански може да гледате ТУК, но в интернет се намират и английски субтитри.

Днес имам рожден ден! Вече предпочитам журналистите да не ме наричат младия режисьор, но все още не съм и стар. За жалост обаче отдавна се чувствам изморен и изхабен. В България правенето на филми изисква огромни усилия. А към момента Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника (ППЗФИ) на НФЦ обслужват интереса на едни и същи „доказани“ режисьори, да правят едни и същи филми, благодарение на служебните си точки, а не на потенциала на новите си проекти. Това е дискриминационно и не дава възможност на по-младите творци да имат право на държавно финансиране, за да се развиват и докажат. Изкуството и културата в България остват все по на заден план, а дълготрайна стратегия за детската публика няма. Въпреки това аз все още имам останал творчески заряд, но на този етап не виждам благоприятни условия да го реализирам в България. Разглеждайки архива си с интервюта се оказа, че съм се посветил на детското кино много по-отдавна от последните 5-6 активни години, в които направих 2 детски игрални филма, лобирах за каузата в страната и чужбина. Надявам се, ще има кой да продължи вече започнатото. А дали моето име и филми ще бъдат запомнени… времето ще покаже!

Нуждаем се от дълготрайна подкрепа за детското кино и публика, както и равна възможност младите филмови творци да се развиват, за да има изкуство и култура в България!

В последните няколко години общуването и работата с деца във филмовото изкуство стана моя страст. Затова приех за лична кауза да възродя златното българско детско кино, започвайки с игралните ми филмови проекти „Случаят Кюри“ (2018) и предстоящото продължение „Случаят Тесла“ (2022). С голямо удоволствие работих и по документалната лента „Целувка за лека нощ“ и образователните „Сърфирай безопасно“ и „Финансово грамотен“. В резултат на усилията ми, с радост и отговорност приех възможността да стана най-новия член на ECFA (Европейската асоциация за детски филми). Филмовото съдържание насочено към най-малките не е достатъчно и в другите европейски страни, а общността на ECFA работи за подобряването на тази статистика.

ECFA е организация от професионалисти в областта на детското и младежко филмово изкуство и медийно образование, базирана на споделяне знания и взаимна солидарност между своите членове. Филмът има силата да трансформира обществото и всеки индивид трябва да има достъп до него. Децата не могат да осигурят това сами, затова се нуждаят от посланици на детския филми. ECFA е такъв посланик, който помага да се осигури достъп до по-голямо разнообразие от европейско кино за деца по целия свят. Следователно ECFA играе важна роля в повишаването на осведомеността относно важността на качествените детски филми. ECFA е наясно с чувствителността и възприятието на детската и младежка публика, с важността и силата на изкуствата. Организацията зачита гледните точки на децата и насърчава качественото европейско кино за деца, което им позволява да ценят и да се наслаждават на филма, стимулирайки любовта им към изкуството.

Целта на Европейската асоциация за детски филми е да подкрепя киното за деца и младежи във всичките му аспекти: културен, икономически, естетически, социален, политически и образователен. ECFA има за цел да насърчава структурите във всяка една европейска страна, с цел създаване висококачествени филми за деца и младежи.

Инициатори на този нестандартен проект са бразилският композитор и музикант Диого Страусз, и британският режисьор Якоб Перлмутер. Те се впускат в търсене на съмишленици от различни националности и започват дистанционна работа – всеки сам от дома си. Музиката и видеото към „Пауза” са реализирани от 12 музиканти и 21 филмови творци. В момента пътуванията може да не са разрешени и препоръчителни, но благодарение на „Пауза” хората ще могат да се насладят на спиращи дъха кадри от: Берлин, Ню Йорк, Мелбърн, Атина, Тел Авив, Сао Пауло, Венеция, Флоренция, Париж, Рио де Жанейро, Джакарта, Сидни, Лондон, Мумбай, Манчестър, Кито, Милано, Сан Франциско и разбира се от София.

Аз много харесах идеята и веднага се присъединих, като представих България с въздушни дрон кадри от столицата ни. На тях са уловени един от куполите на храм-паметник „Свети Александър Невски” и обезлюдения площад „Независимост” със статуята Света София.

Изкуството навлиза във все по-трудни времена, но за щастие творчеството не знае граници и ние творците винаги ще намираме начин да изразяваме себе си. Участието ми в този проект доказва, че едно от най-добрите качества на хората е да се подкрепяме и да бъдем заедно макар и физически дистанцирани, независимо от националност, вяра и етнос.

“Пауза” е музикален видеоклип плод на интернационална колаборация от 33-ма творци от цял свят по време на пандемията Covid-19. Дори физически да сме изолирани и ограничени за известно време, въображението ни ще е винаги свободно и ще препуска чрез изкуството. Международният проект „Пауза” може да гледате и споделяте чрез видео линка – https://youtu.be/-LksC6WcVVU (кадрите от София са на 02:37 мин). А тук може да видите София на ПАУЗА с повече кадри от столицата ни, отново мое дело – https://youtu.be/YwZ36QQwKAs

Аз лично почти не гледам телевизия (поради липса на време, а и поради наличието на интернет), за реалити предавания въобще не може и да се говори даже. Но лошо няма когато хората се забавляват, за жалост весел формат на предаване от типа на Bailando е силно пречупен през призмата на трагичната българска реалност. Шоу за таланти – певци и танцьори се е превърнало в последна капка шанс за тежко болни хора, които не са малко в България. Чудя се как зрителите могат да преценят коя болест и кауза е по-трагична и важна, за да я подкрепят и да гласуват за нея?! Всъщност сигурно не могат и правилен отговор няма, не сме здрави и сити, какво ли остава за изкуството в България тогава…

Няма маловажна мечта, всички са важни и еднакво скъпи. Дори тези на малките деца, очакавщи бленувания подарък от Дядо Коледа! Тази вечер бях гост във въпросното Bailando по Нова телевизия заедно с Тома Спространов и още няколко колеги и приятели в подкрепа на мечтата на Тени Омеде – да запише музикален албум на български език. За забравилите припомням, че имах удоволствието да режисирам дебютния видеоклип на Теди и Тени (Teddy & Tenny – Eyah), а ето го и мейкинга.

Тени отпадна, тъй като мечтата му реално няма как да се бори с трагичните проблеми и мечти на останалите участници. Но като човек на изкуството знам, че най-важното за един изпълнител е, неговото творчество да се развива и да има възможност за популяризиране. Искаше ми се повече хора да подкрепят мечтата на един чужденец да твори българско изкуство, на български език в България! А за жалост все по-малко родни изпълнители искат да го правят.

Положението ни не е никак добро, но е важно да сме упорити и талантливи, какъвто е Тени и да се борим здраво за мечтите си, независимо какви са те! Желая успех на него, както и на всички мечтатели в Bailando и в цяла България, дано успеем да направим Света по-добър 🙂