Изминалата седмица в ефира на Пресечна точка по NOVA телевизия си пожелах министър на културата с опит в бизнеса, затова изразих положителна надежда за назначението на г-н Евтим Милошев и очертах #важни #приоритети за Министерство на културата сред които:
1. Избор от министъра на Националния съвет за кино в Национален филмов център – важен експертен консултативен орган, който трябва да си взаимодейства с директора на НФЦ по множество административни въпроси. 2. Национален фонд „Култура“ трябва да започне бърза и плавна работа след приемане на бюджета, много проекти и организации чакат да получат транш или да им бъде разгледан отчет (Включително по ПВУ). 3. Нужна е цялостна дъгосрочна стратегия за детската аудитория в Културата! 4. За финал поканих както г-н Милошев, така и всички на премиерата на образователния ни филм „Безопасно в интернет„, петък (15.05.2026) от 13:00 ч. в Синема Сити – Мол София, част от програмата на Софийски фестивал на науката, с подкрепата на НФК. Трябва да заявите безплатен билет тук – https://beautifulscience.bg/produkt/safety-online/
Освен с ром и пури, Куба е известна със своята култура и изкуство. Латино ритмите на Селия Крус и Буена Виста Соушъл Клъб са добре познати на почти всички, за разлика от филмовото им изкуство. За жалост в последните години Куба няма активно филмопроизводство поради финансовата криза в страната. Но преди Куба е имала много добри традиции в производството на детски игрални филми, както България. В последната година Куба зае специално място в сърцето ми по лични и професионални причини, затова днес реших да споделя с вас 3 чудесни детски филмови заглавия от Куба.
Viva Cuba от 2005 г. засяга любимата ми тема за детски филм – приятеството. Jorgito е момче от гордо социалистическо семейство, а майката на Malu е от по-високата светска класа. Двете семейства живеят срещуположно на една улица. Родителите не се харесват и не приемат общуването на двете деца, като латиноамерикански прототип на Ромео и Жулиета. Един ден всичко се обръща когато Malu разбира, че майка й планира да напуснат Куба. Jorgito предлага да посетят баща й, който работи в морския фар на другия край на страната, за да го помолят да не подписва разрешително за пътуването.
Viva Cuba (2005)
Така децата се впускат в роуд-трип приключение, което поставя различни предизвикателства пред отношенията им. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.
Habanastation от 2011 г. е отново посветен на детските взаимоотношения и приятеството. Тук също основна роля играе класовото разделение, показвайки кубинската реалност. Mayito получава нова игра Playstation от баща си, който е известен музикант с добри възможности. Неговият съученик Carlos живее съвсем скромно с баба си, тъй като баща му е в затвора и даже не знае какво е Playstation. По време на манифестацията за деня на труда 1-ви май, Mayito губи своята класна и се озовава в бедняшкия хавански квартал на Carlos с плейстейшъна в раницата си. Carlos предлага да съдейства на Mayito да телефонира на родителите си в замяна да поиграе на телевизионната игра.
Habanastation (2011)
След токов удар играта изгаря, а децата трябва да изкарат 200 песо за да бъде поправена. В крайна сметка двете различни деца намират общ език и заформят нова дружба. Целия филм с английски субтитри може да гледате ТУК.
Conducta от 2014 г. е по-драматична история, която проследява трудното детство на Chala, който се грижи за майка си – алкохоличка. Няма представа кой е баща му, а за да изкарва пари отглежда гълъби и се грижи за бойни кучета. Макар животът на 12-годишният Chala да не е лесен, е време и за първите любовни трепети към съученичката му Yeni. Тя е отличничката в клас, но адресната й регистрация е от далечна провинция и няма право да учи в Хавана, затова трябва да напусне училище. В същия момент поради проблеми с дисциплината Chala е изпратен във възпитателно училище. Възрастната им учителка Carmela се застъпва за двете деца да останат, което може да й коства принудително пенсиониране.
Conducta (2014)
Conducta (2014)
Този филм не завършва с класически хепиенд, но все пак добрите хора са винаги поощрявани от съдбата. Целия филм на испански може да гледате ТУК, но в интернет се намират и английски субтитри.
Днес имам рожден ден! Вече предпочитам журналистите да не ме наричат младия режисьор, но все още не съм и стар. За жалост обаче отдавна се чувствам изморен и изхабен. В България правенето на филми изисква огромни усилия. А към момента Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и правилника (ППЗФИ) на НФЦ обслужват интереса на едни и същи „доказани“ режисьори, да правят едни и същи филми, благодарение на служебните си точки, а не на потенциала на новите си проекти. Това е дискриминационно и не дава възможност на по-младите творци да имат право на държавно финансиране, за да се развиват и докажат. Изкуството и културата в България остват все по на заден план, а дълготрайна стратегия за детската публика няма. Въпреки това аз все още имам останал творчески заряд, но на този етап не виждам благоприятни условия да го реализирам в България. Разглеждайки архива си с интервюта се оказа, че съм се посветил на детското кино много по-отдавна от последните 5-6 активни години, в които направих 2 детски игрални филма, лобирах за каузата в страната и чужбина. Надявам се, ще има кой да продължи вече започнатото. А дали моето име и филми ще бъдат запомнени… времето ще покаже!
Нуждаем се от дълготрайна подкрепа за детското кино и публика, както и равна възможност младите филмови творци да се развиват, за да има изкуство и култура в България!
