Андрей Хадживасилев

В навечерието на детския празник 1-ви юни, трябва да отбележим, че за жалост в България почти не се продуцира детска филмова продукция. Българска национална телевизия (БНТ) не прави изключение, като редовно не изпълнява ангажимента си като обществена телевизия по квотата си за детска продукция.

На последния конкурс на БНТ за телевизионни игрални сериали с производствен период 2023 г.-2024 г., съгласно публикуваната информация, нито един проект за телевизионен сериал по общо четирите позиции не набира минимума от 70 точки (при максимални 100 точки), на база обобщените оценъчни карти и представените протоколи. Като силно впечатление прави фактът, че на почти всички проекти не им достига резултат от около 1 точка, за да бъдат финансирани.

Моят екип е пряко засегнат от създалата се ситуация с проекта ни за сериал „Ян Бибиян”, който беше единствен проект по позиция – „Детски/тийн сериал“, с времетраене 6 серии по 54 минути на серия, оценен с общ среден сбор: 68,57 точки, от текущата сесия. Трябва да отбележим, че нашият проект се явява за втора поредна конкурсна сесия, като предходната година беше класиран на четвърто място от общо 11 проекта за сериал, с времетраене 6 серии по 54 минути (без определена тематичност), с общ среден сбор: 85,43 точки. Притеснително е, че едни и същи членове на Художествена комисия са дали своята оценка на проекта ни през двете години, с драстична разлика – с до 30 точки разлика за член.

Създава се впечатление, че точките са целенонасочено занижени, за да не се класира нито един проект (независимо дали има един или повече кандидатури по позиция) и средствата да бъдат пренасочени към други конкретни проекти по решение на Управителния съвет на БНТ (без конкурс!), като например наскоро шумно обявения нов сезон на сериала „Под прикритие”. Това е обидно за филмовите творци участващи в конкурса, които работят с месеци и години за развитие на един филмов проект, за продуцентите, които заплащат такса за участие на конкурсната сесия и най-вече за широката общественост, с чийто публични средства БНТ оперира!

БНТ би трябвало да е ангажирана като обществена телевизия в производство на детска филмова продукция, но за съжаление последните оригинални детски телевизионни сериали продуцирани от телевизията: „Островът на сините птици” и „Румбата, аз и Роналдо” са с телевизионна премиера през далечната 2019 г. Провеждането на конкурсните сесии на БНТ се случва без публично обявяване на членовете на Художествена комисия, а авторите и продуцентите нямат достъп до подробните оценъчни карти с детайлните оценки и мотиви на комисията. При този начин на провеждане на конкурси и разпределение на финансиране за филмова продукция, възможността за нови проекти намалява, особено за такива с детска тематичност, които са значително по-сложни. Доказателство за това е, че на последната конкурсна сесия по много от обявените позиции има само по 1 кандидатстващ проект, а по някои позиции като „Пълнометражен игрален филм – дебют на съвременна тема без жанрова насоченост“, с времетраене 54 минути, няма нито един постъпил кандидатстващ проект.

Последният произведен детски игрален филм в България е „Случаят Тесла” (2022) с режисьор Андрей Хадживасилев и продуцент Пламен Йорданов. Филмът е сред най-гледаните филми на голям екран в България за 2023 г. и беше селектиран на над 30 филмови фестивала от цял свят (Германия, Полша, Чехия, Испания, САЩ, Канада, Куба, Индия, Южна Корея, Армения, Йордания, Турция и др.) Включително най-старите и престижни детски филмови фестивали: 63-ти Международен Филмов Фестивал Zlin, Чехия; 40-ти Международен Детски Филмов Фестивал Чикаго, САЩ и 41-ви Международен Детски филмов Фестивал AleKino, Полша.

След дълги години постоянство и упорита работа, мога с гордост да заявя, че българското детско игрално кино се завърна! Аз и моят екип дадохме всичко от себе си, за да може зрителите да получат модерен и развлекателен детски филм, но също така филм с възпитателни и образователни елементи. Филм за приятелството и да бъдем добри, филм с положителен поглед към науката. С този филм се надявам децата да научат, че Никола Тесла е велик учен и изобретател, а не просто марка автомобил. Като режисьор съм бил винаги отдаден на детската публика, надявам се филмът ми да ги развълнува, а някой ден името ми да застане редом до Иванка Гръбчева и Димитър Петров. Гледайте „Случаят Тесла“ в кината в цяла България от 31 март, разпространява „Александра филмс“.

Младият изобретател Тони, мечтае да завърши експеримента на Никола Тесла за синтез на безжично електричество. С приятелката си Рая заминава на лагер в планината, където група ученици ще къмпингува заедно със скаути. Много приключения, съревнования и първи любовни трепети се заформят между децата, докато се разплита легенда за мистериозен върколак, бродещ в гората.

Режисьор: Андрей Хадживасилев, Сценарий: Виктория Пенкова и Пламена Велковски, Оператор: Божидар Симеонов, Музика: Георги Стрезов
С участието на: Мартин Паунов, Поли Иванова, Борис Минков, Деан Стойков, Йоан Стойков, Рая Георгиева, Фани Узунова, Неда Спасова, Мартин Гяуров, Любен Чаталов, Николай Върбанов.
Продуцент: Пламен Йорданов, Ко-продуцент: Андрей Хадживасилев
С подкрепата на: ИА Национален филмов център и БНТ
В партньорство с: Природен парк Витоша, ЧСУ “Цар Симеон Велики“, Столична Община, Книжарници Сиела, DM, MBG Toys, Esteta Interiori, Grand Optics, Netpeak, Скаутите на Шумен „Мадарски конник” и Скаутски клуб „Compass” – гр. Варна

В последните няколко години общуването и работата с деца във филмовото изкуство стана моя страст. Затова приех за лична кауза да възродя златното българско детско кино, започвайки с игралните ми филмови проекти „Случаят Кюри“ (2018) и предстоящото продължение „Случаят Тесла“ (2022). С голямо удоволствие работих и по документалната лента „Целувка за лека нощ“ и образователните „Сърфирай безопасно“ и „Финансово грамотен“. В резултат на усилията ми, с радост и отговорност приех възможността да стана най-новия член на ECFA (Европейската асоциация за детски филми). Филмовото съдържание насочено към най-малките не е достатъчно и в другите европейски страни, а общността на ECFA работи за подобряването на тази статистика.

ECFA е организация от професионалисти в областта на детското и младежко филмово изкуство и медийно образование, базирана на споделяне знания и взаимна солидарност между своите членове. Филмът има силата да трансформира обществото и всеки индивид трябва да има достъп до него. Децата не могат да осигурят това сами, затова се нуждаят от посланици на детския филми. ECFA е такъв посланик, който помага да се осигури достъп до по-голямо разнообразие от европейско кино за деца по целия свят. Следователно ECFA играе важна роля в повишаването на осведомеността относно важността на качествените детски филми. ECFA е наясно с чувствителността и възприятието на детската и младежка публика, с важността и силата на изкуствата. Организацията зачита гледните точки на децата и насърчава качественото европейско кино за деца, което им позволява да ценят и да се наслаждават на филма, стимулирайки любовта им към изкуството.

Целта на Европейската асоциация за детски филми е да подкрепя киното за деца и младежи във всичките му аспекти: културен, икономически, естетически, социален, политически и образователен. ECFA има за цел да насърчава структурите във всяка една европейска страна, с цел създаване висококачествени филми за деца и младежи.

Като режисьор от новата вълна съвременни български филмови творци работя активно в последните години за възраждането на детското ни кино. Както с образователни филми като „Сърфирам безопасно“ и „Финансово грамотен“, така и с игралните ленти „Случаят Кюри“ и предстоящото продължение „Случаят Тесла“.

В последните 10 години има сериозен дефицит на филмова продукция ориентирана към най-малките зрители. Всички, които се занимаваме с култура и филмово изкуство сме длъжни и отговорни за детската публика. Ако не мислим днес за нея, то утре няма да имаме публика изобщо. Но за да се реализират повече филмови проекти за детската публика, трябва да има и стратегическа подкрепа в тази посока. В изминалите седмици след много дискусии (за и против) се приеха промени в ЗФИ (Закона за филмовата индустрия). Сега предстои актуализация правилника на Национален филмов център. В тази връзка реших да публикувам част от становището си и предложения, които бях направил по раздел – „Кино и филмопроизводство” във връзка с обществената дискусия за изработване Окончателен проект на „Стратегия за развитие на културата 2019-2029 г.“. Не съм открил топлата вода, синтезирал съм добър опит и позитивни практики от западни модели.

Филмопроизводството на детски филми е по-трудоемко от постановъчна гледна точка, но също така и по-сложно чисто организационно. За децата актьори трябва да бъдат подсигурени по-добри условия при снимки на терен, техният снимачен ден е по-кратък като ангажираност и тн., което оскъпява продукцията значително. Тези фактори оказват сериозно влияние на режисьори и продуценти, и те все по-рядко развиват детски филмови проекти. Също така детската публика се дели на няколко под сегмента, според развитието и интересите на малките зрители: 1-5 години; 6-9 години; 10-12 години и 13-17 години. Този факт допълнително увеличава неговата комплексност.

За да се стимулират повече автори да развиват и реализират детски игрални филми е нужна дългосрочна стратегия и серия от механизми за подкрепа в тази посока. Предлагам следните конкретни мерки:

• Допълнителни служебни точки в оценъчните карти за детска определеност при кандидатстване пред Национална художествена комисия, на редовна сесия на Национален филмов ценътр (по модел на Творческа Европа – програма Медия)
• Извънредни тематични сесии на НФЦ за детски филмови проекти (късометражни, пълнометражни, анимации).
• Квота за детски филмови проекти към редовна сесия на НФЦ. Например поне един нискобюджетен пълнометражен игрален филм до 600 хил. лв. на сесия (2 за календарна година).
• Насърчаване на телевизиите за реализиране на детска филмова продукция, както и на забавни, и образователни детски предавания, които също отсъстват към този момент в ефира. След поправките за финансиране на сериали по ЗФИ – поне един детски сериал на година!

Това са примерни възможни стъпки, които биха мотивирали повече филмови творци да продължат добрата традиция в българското детско кино. Като режисьор, а също така и като зрител, винаги са ме впечатлявали и вълнували детските филми и персонажи в киното. Затова избрах да се посветя професионално именно на детската публика. Вярвам професионалната ми квалификация и дългогодишен опит с деца пред камера ще бъдат от полза, като съм готов да участвам в бъдещи дискусии и работни групи по темата.

А ето какво споделя моята приятелка с номинация за Оскар – актрисата Мария Бакалова на въпроса: „Защо е важно да се правят български детски филми?“ Скоро ще добавя и други изявени колеги в киното с отговор на този важен въпрос.